Царската гара – Казичене (Казичене)

 културна ценност, историческа сграда, бивша жп гара

Княз Фердинанд високо оценява местността около р. Искър в Софийското поле при с. Казичене, От началото на 1888 г. той започва да изкупува земи тук а на 18 октомври 1898 чрез д-р Странски купува от наследниците на съратника на Левски Хаджи Боне Петров и чифлика Чардаклия където първо в 1903 построява ловна вила - т.нар. „Стар дворец” по план на австрийският архитект Вулф и после в 1909 своя дворец Врана проектиран от арх. Никола Лазаров, за тези царски имоти събирани от 1888 г. и за държавният живот тук е създадена теснолинейката Врана с нейната гара при Казичене.
Теснолинейката се счита, че е открита към 1906-1911 г., с гара на мястото на т.н. "Царска товарителница" при Казичене където още през 1897 г княжеският придворен лекар д-р Станислав Лудвиг стоварва първия автомобил появил се в двореца и вторият в България, Князът го пробва, но скоро д-р Лудвиг го продава в Цариград. Теснопътната ж.п. линия до Врана е 600 мм, парна, действа до средата на века, дължината й е малко над 3 км, линията е товарно-снабдителна и пътническа, тя свързва Царската гара при с. Казичане с двореца Врана за нуждите на монарха и официалните гости на Царя и семейството му. Релсовия път седи до към 1960 г. зад Царскага спирка (гара) до входните стрелки към страна София на гара Казичене.
Гарата и теснолинейката са мястото от където българският монарх държавен глава, неговия дом и управляващ тръгват към най-значими събития в историята на Третата българска държава:
- в 1908г. княз Фердинанд към търновската гара Трапезица при обявяването на независимостта на България на 22 септември и се връща обратно тук като български Цар,
- в 1912 при обявяването на Бълканската война Царят и командването към главната квартира в Стара Загора за ръководене на войната;
- с.г. при влизането на Царя и престолонаследника във взетия от българската войска Солун и освободения Кавала;
- 1913 при влизането им в првезветия от българската войска Одрин;
- в 1915 в освободените Пирот и Ниш;
- с.г. в освободената Вардарска Македония;
- в 1918 Цар Фердинанд след абдикацията си тръгва завинаги;
- от тук тръгва и Цар Борис на първото си посещение във възвърнатите към България в 1940 г. Южна Добруджа;
- в 1941, Цар Борис с Царицата когато отново идва в освободените Вардарска Македония, Пиротско и Западни български покрайнини;
- с. г. Цар Борис когато посещава Кавала и Беломорието;
- в 1946 когато след налагането на републиканския строй Царица Йоана с невръстните цар Симеон и княгиня Мария Луиза са екстрадирани от България.
- с.г. Георги Димитров, като първия комунистически вожд който се настанява в двореца Врана;
- в 1947 Васил Коларов като следващия комунистически държавен глава;
- в 1950 г. Вълко Червенков създателя на концлагерите за политически затворници в комунистическа България и следващ държавен глава;
- в 1956 г. Тодор Живков като следващия и последен комунистически държавен глава, който живее в двореца Врана 20 години до 1976 г.

От гарата по теснолинейката са пътували:
императорите и британски крале Джорж V и Едуард VIII ,
Германският Кайзер Вилхелм II,
императора на Австро-Унгария Карл I с императрица Зита,
италианската кралица Елена,
сръбският крал Александър само две седмици преди да бъде убит от ВМРО в Марсилия,
румънския крал Карол II , баварският крал Лудвиг III, саксонският крал Фридрих Август III,
османският престолонаследник принц Юсуф Изедин,
великия княз Александър Михайлович (син на Царя-Освободител Александър II) и съпругата му великата Княгиня Мария Павловна, великия Княз Владимир Александрович, великия княз Николай Николаевич , граф Николай Павлович Игнатиев,
царстващия херцог на Сакс-Кобург-Гота Карл Едуард, роден Херцог на Олбани, и съпругата му принцеса Виктория Аделхайд фон Шлезвиг-Холщайн, немския принц Филип и сина му Леополд Клемент фон Заксен, Кобург и Гота, Вюртембергския херцог Албрехт, италианската принцеса Мафалда, негово Царско Височество херцога на Бергамо Адалберто Савойски и Генуезки, италианския маркиз Фердинандо Палавичино, френския маркиз де Кергарию,
външния министър на Италия и зет на Мусолини граф Галеацо Чано,
външните министъри на Хитлер: Йоахим фон Рибентроп и Константин фон Нойрат, кайзеровият фелдмаршал Аугуст фон Макензен, нацисткия райхсмаршал Херман Гьоринг, хитлеровия гросадмирал Ерих Редер, Началник штаба на Върховното главнокомандоване на въоръжените сили на Германия генерал-фелдмаршал Вилхелм Густав Кайтел; държавният подсекретар на Райха барон фон Щенграхт, командващия вермахта на Балканите фелдмаршал Зигмунд Вилхелм Лист, адмирал фон дер Марвиц, командващия действащия на Балканите 30-ти корпус на Вермахта ген. л-т Ойген Отт,
командващия Трети украински фронт на Червената армия маршала на СССР Фьодор Ива̀нович Толбухин, маршала на СССР Сергѐй Семьонович Бирюзов,
директора на Управлението на стратегическите служби на САЩ Уйлям Донован, американския сенатор Болдридж, американстия пълномощен министър Уилсън, британския пълномощен министър сър Джордж Рендел,
Кимон Георгиев, д-р Г. М. Димитров, Никола Петков, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, Цола Драгойчева, Тодор Живков,
основателя на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременната хърватска държава Анте Павелич,
плененият командващ Одринската крепост Шукри паша, плененият командващ турския корпус в Беломорието Явер паша,
Рабиндранат Тагор, Фьодор Шаляпин, Джеймс Баучър, Елин Пелин и практически всички най-видни тогавашни български, и гостували в България политици, дипломати, военни и интелигенция.
Освен царското семейство и техните династични сродници от цяла Европа тук са и придворните благородници на българската корона: граф Амеде дьо Форас, граф Робер дьо Бурбулон, граф Алаксандър дьо Грено, граф П. де Шевермон, Граф де Кленшан, барон Епингхофен, барон Ебнер-Ешенбах, майор фон дер Лааба и т.н.
Правителствата, военното и делово ръководство държавата още от времето когато България е княжество в продължение на десетилетия идват в двореца Врана и ползват гарата и теснолинейката, дори в периода 1947-1949 тук в двореца се провеждат заседанията на Политбюро на ЦК на БКП и на Министерския съвет на Народната Република България.
Своя първи автомобил българския Княз купува през 1905 г. той е доставен до теснолинейната гарата, това е състезателен Mercedes, който печели втора награда в ралито Мюнхен - Берлин през септември с.г. Пилотът на автомобила Курт Ендерс става първият дворцови шофьор, днес тази кола се пази в Музея за история на София .През 1919 г. в царския гараж вече има 10 леки и 15 товарни автомобила, почти без изключение Mercedes и много от тях са разтоварени в София на Царската гара. След 1923 г. масовото навлизане на австрийските автомобили Steyr в двореца се дължи на инспектора на царските дворци и имоти Димитър Генчев - герой от войната и близък приятел на Цар Борис, повечето също идват на гарата.
Цар Борис полага изпит за машинист в БДЖ още на 10.09.1910 г. едва 17-годишен с локомотив номер 324, по линията Каспичан - Варна и от теснолинейката и нейюната гара тук Цар Борис III много често е започвал пътуванията си със собствения на двореца често управляван лично от него локомотив.
Първият теснолинейния локомотив, който обслужва линията е "Искър" (Врана) произведен 1905 г. в Берлин,във фабриката A.BORSIG с фабричен номер 5912. След 1916 г. тази машина не се връща на линията, тогава както редица други такива на частни фабрики и предприятия е преведена в УЖПС и участва в голямото строителство на военни снабдителни теснолинейки през Първата световна война. След войната през 1920 г., заедно с всички останали на наша територия теснолинейки и подвижен състав, е предадена на БДЖ където получава експлоатационен номер 202 и участва в редица ж п и пристанищни строежи. От 1938 г. е предадена на Военната фабрика в Казанлък и работи по теснолинейката между фабриката и гара Казанлък. След закриването на тази теснолинейка остава в бездействие, от 1965 е недвижещ се експонат в двора на Локомотивно депо Стара Загора до гарата там въпреки апелите на служителите в НКЖИ Николай Гичев и Цветан Александров, Кристиян Петков – общински съветник от ВМРО и Ангел Динев – директор на Регионалния исторически музей е изоставен на разруха широкопътния вагон на Цар Фердинанд където е подвижния щаб на войската през Балканската война с който Царят влиза в Солун и в Одрин, реставрирани царски вагони от началота на века показва Железопътния музей в Русе, а БДЖ в началото на 21 век възстанови и пусна в епизодична експлоатация като "Експрес Корона" влака на Цар Борис III с автентичното му обзавеждане и дори възглавници и порцеланови сервизи.
Царската гара или спирка в епохата си тя известна като царската “халта” (от немското “Halte”) както я е наричал сам Фердинанд приживе. Тя е изискана някога едоетажна правоъгълна сграда във виенски стил вероятно проектирана към 1903 от австрийският архитект Вулф заедно със стария дворец Врана. Има кадастрален идентификатор 35239.6110.504.4, област София (столица), община Столична, с. Казичене, район Панчарево, местност „Плоски могили”, ул. „Серафим Стоев” при №15, устройствена зона „Тжп” (територии ж.п. транспорт), по предходен кадастър е в поземлен имот с плащ 2 900 кв., понастоящем е в поземлен имот №504 с площ 15 171 кв.м., записана е, както и позимления й имот като Държавна публична собственост. Застроена е в правоъгърен план с елипсовидно издаване в центъра на южната фасада и обхваща 188 кв.м с размери 30 х 5,80 м, екседрата в центъра излиза на още 2,50 м пред фасадите на крилата, всяко от които на късите си фасади има по една дълбока няколко метра маркиза-козирка на метална конструкция, две също такима козирки, но много по живописно решени в детайлите си има в дентъра на дългите фасади, като тази към минаващите непосредствено до сградата северно коловози е била премахната при електрификацията на ж.п. линията. Гарата има 9 оси, в три от тях едностранно елипсовидна при входа на главния салон-фоае в центъра, от двете му страни са две еднакви правоъгълни крила по 3 оси с анфиладно свързани голямо и малко помещения, то има декоративни метални козирки на двете фасади над входовете, всеки от салоните също има по едно голяма козирка към изход си навън на късата им страна. Към нормално широката ж.п. линия на север фоаето и салоните са с правоъкълни прозорци, я към теснолинейната в посока двореца салоните са с арковидни сецесионни витрини и богата орнаментика по фасадата, особено пластична е арката на входове на фоаето към нормалната ж.п. линиия и към теснопътната за двореца. Покривът е бил с оловно-цинкови листове, зад корниза и атиката на крилата е едноскатен с наклон на север, където при фасадата се вдига в козирка, а в центъра при фоаето се извисява призматично подобно на този на софийският дворец където е в центъра е имало шпил, подовото покриитие е дебели глазирани керамични плочи с формовани инициали на гърба им на кирилица "Д.М.", отоплението е било от две цилиндрични кахлени печки поставени в ниши в централния салон. Първо се строи централната част на гарата, а на изток и запад от нея е устроен малък парк. Втория строителен период на царската гара е 1915-1920 г. по това време е издигната южната стена на двете крила, вероятно за мащабиране на сградата, както и за оформяне на паркоместа за карети, за което свидетелстват големите отвори на източната и западната фасада, царските каляски днес са на склав в Музея на коня в Ст. Загора. През 30-те е третият период от архитектурната летопис на гарата. Тогава се покриват страничните крила, а чугунени колони с декоративни капители носят греди, върху които е и покривната козирка. В царския салон преходът между стените и тавана плавно преминава чрез декорирани гипсови пана холкел. Монтирана е маркизата над южния вход на гарата и то чрез заварки - технология, която се появява по това време. След 1946 преустройстват гарата за склад, канцелария, армейски щаб, с електрификацията е отрязана козирката на входа на гарата от северната стена, гарата за дълго е превърната в канцелария на „Топливо” там спират композиции с въглища и брикети и от там се снабдявали жителите на Казичене, Бусманци свидетелства кмета на Казичане Антон Владимиров, по негово настояване накрая сградата е обявена за паметкник на културата с протокол № 215 от 25.02.2009 г. на Националния институт за паметниците на културата "декларира като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория "местно" значение старата гара в с. Казичене (т. нар. Царска спирка)", но вече е с паднал покрив и в много тежко състояние. Пред южния вход още стоят релсите на царската теснолинейка.

Информация и външни връзки:
Царската гара, Нова Тв: novanews.bg/news/view/2015/03/05/103726/%D1%86%D0%B0%D1...

Царската теснолинейка: bgrail www.bgrail.eu/forum/viewtopic.php?f=10&t=177

Официален сайт на Дворец Врана vranapalace.bg/istoriya

Здравко Ковачев, Царската гара: zdravkoyonchev.com/%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0...

Снимки на Царската гара на Двореца Врана при Казичене: www.skyscrapercity.com/showthread.php?t=1371921&page=5